Отглеждане на макропод
Макроподът (Macropodus) е лабиринтова риба. Освен в аквариумите, този вид се среща и във водите на Кореа, Китай, Виетнам и други. Рибата в аквариума е донякъде спокойна, но все пак макроподът е риба с характер. Може да се отглежда с други видове риби, но препоръчително 
е те да са големи поне колкото нея – около 10 – 11 сантиметра. Въпреки че не е хищна риба, видът обича да си “играе” с по дребните и по-бавно придвижващи се риби и затова се избягва съжителството му с тях. Женските макроподи са по дребни, със закръглено коремче и с по-бледи цветове от мъжките. Освен по наситени цветове, мъжкият имат и по дълги перки. Не нанасят вреда върху растенията в аквариума, нуждае се от твърдост на водата от 3 до 10 немски градуса и pH от 7 до 7,2. Най-благоприятната температура, при която макропода живее нормално и се развива е от 17 до 28 градуса. Добре е отглеждането им в не по малък от 60 литра аквариум, добре залесен и с няколко укрития. Можете да храните рибата с почти всички универсални храни – люспи, пелети, както и с тубифекс и сварен спанак.
Размножаване на Макропод:
Размножаването на макропода е по почти същият начин като при бетите. Те са хайверни риби и както се подразбира хвърлят хайвер. Оплодената женска 
обикновено снася хайвера след около месец. Не е лошо да знаете кой е бащата, за да го отделите в отделен аквариум заедно с женската. Когато женската хвърли хайвера си я върнете в общият аквариум, а мъжкият го оставете при малките, защото когато се излюпят именно той ще се грижи за тях докато се научат да плуват. След като “бебетата” се отделят от гнездото (женската хвърля хайвера е като гнездо), махнете бащата от тях, за да не започне да си похапва от тях. В първите десетина дни ги хранете с жълтък или много ситна прахообразна храна. След десетия ден вече може да има давате и артемия.
Съвет:
Ако случайно изпуснете момента на отделянето на двойката в отделен аквариум и тя хвърли хайвера си в общият, има вариант. Таткото ще ги пази и връща в гнездото поне докато се научат да плуват, но после съдбата не им е ясна. Най-добре внимателно преместете гнездото и таткото в отделен аквариум около 5 литра или какъвто имате. Преместването трябва да стане преди малките рибки да са се научили да плуват, защото след това едва ли ще можете да ги хванете.
Успех!
(в сравнение с тялото) и големи изразени очи. В дивата природа дискусите могат да достигнат големина от 25-30 сантиметра, но в аквариум това е невъзможно. Мъжкият екземпляр има по-развити и големи плавници и е с по-ярка окраска, заради която е любима риба за много акваристи.
Да различите женския от мъжкия дискус е трудно. Най-лесно това да се направи е през размножителния период. Двойката се познава по това, че извършват необичайни движения с тялото и главата и често плуват една до друга.
Според мен най-правилно е аквариумът да бъде поставен на видимо място в помещението, в което ще е той, не зад вратата или на стената, на която е тя. Хубаво е, когато влезем в помещението, аквариумът да се вижда още от вратата. Както вече споменах не е желателно да е близо до прозорец или по-скоро да не се излага на слънчева светлина.
на черни точки. Обитават горните слоеве на аквариума и е препоръчително да се хранят с една от следните храни: тубифекс, люспи, пелети, водни бълхи, циклопси, ларви на комари, суха храна, сварен спанак, водорасли и зелена салата (маруля). Мъжката молинезия е по-дребна от женската, която достига размери до 12 сантиметра. За да достигне максималният си размер рибата трябва да се отглежда в минимум 60 литров аквариум, водата да е с температура от 24 до 28 градуса и pH от 7 до 7,2, като търпи и леки промени на тези параметри. Молинезията търпи леко солена вода, за това може да се сложи малко морска или готварска сол във водата (една супена лъжица на 50л вода).
Размножаването на молинезиите е сравнително лесно, защото те са живо раждащи риби и спадат към така наречените 
Една гупа достига дължина до 6 сантиметра ако се гледа при определени условия – вода с pH между 7 и 7,2, 18 – 28 градуса на водата и аквариум минимум 40 литра, като тези условия не са определящи за живота на рибката (гупата е издържлива риба и се препоръчва за начинаещи). Рибата може да се храни със следните храни: люспи, пелети, сварен спанак, тубифекс, както и с всички храни за 
а точно преди самото раждане през него може даже да се видят и малките рибки. Женската може да роди от 3 до 100 малки, зависи от това колко е едра раждащата риба. Най-често малките са около 10 – 30. След излизането си на бял свят, малките гупи имат вече инстинкти да се пазят и да се хранят. Ако на другите риби в аквариума не се дава достатъчно храна, те ще изядът “бебетата”. Затова браменната женска се поставя в специална родилка ( има различни видове родилки) и се изчаква да роди там, след което и тя се връща при останалите. Малките рибки трябва да се хранят със ситна храна или специална храна за бебета, която се продава в зоомагазините и я има на различни фирми. Ако рискувате и ги оставите при големите риби, те ще се крият и ще ядът остатъците от храната на възрастните или ще си хапват от растенията. Скорородените рибки съзряват полово за около 1-2 месеца, а съжителството им със други видове, по-големи и по-малки от тях, е по ваща преценка, дали малките рибки мога да влязав в устите на по-големите.