Име: Малабарско данио – Гигантско данио – Devario aequipinnatus (Mc Clelland, 1839).
Малабарското данио е разпространено в географските региони: на югозапад в Индия и Шри Ланка.
Описание: Рибата в аквариума е плаха, която не нанася вреди върху водните растения. Достига максимална дължина от 10 сантиметра но рядко в аквариум, в природата достига до 15 сантиметра. Тялото е изтеглено, профилите на гърба и корема са равномерно изпъкнали, страните са силно сплескани. Две двойки мустаци, от която едната може да липсва. Гърба е маслено-зелен, корема е жълтеникав или червеникав до оранжев. Отстрани минават 3-4 блестящи, надлъжни, сини ивици, които са разделени с златисто-червени ивици. При самеца средната надлъжна синя ивица продължава до средата на “С”, а при самката тя стига до горната му част.
Рибите предпочитат средните и горните слоеве на водата.
Нуждае се от вода с pH между 6 и 8. Общата твърдост на водата (GH) трябва да бъде между 3 – 10 немски градуса (d). Температура на водата подходяща за тези видове е между 22 и 27 градуса по целзий. Необходим им е аквариум с обем минимум 50 литра. 
Храна: Малабарско данио може да бъде хранено със следните храни:
- тубифекс
- дафния
- артемия
С охота приемат и други храни от животински произход, люспи, пелети и други сухи храни, както замразени и изсушени храни.
Размножаване на Малабарско Данио
Както отглеждането, така и размножаването на даниото е сравнително лесно. За целта ви трябват – едно женско данио и 2-3 мъжки. Те се поставят в малък, отделен аквариум – от 15 до 20 литра. Водата в аквариума трябва да с дълбочина около 10 сантиметра и температурата от 20 до 24 градуса. Над дъното се поставя мрежа, например от комарник, за да пада хайвера под нея – по този начин възрастните риби не могат да изядат хайвера. Ако имате родилка за риби може да минете и без мрежа, като сложите рибите в нея.
Женската хвърля хайвера си обикновено сутрин и от 100 до 400 зърна. След това може да махнете рибите и мрежата от аквариума, където е хайвера. Обикновено след 2-3 дена от хайвера се излюпват малки рибки данио и се залепват по стените на аквариума за няколко дни. След това те започват да плуват и да се хранят. Новородените данио хранете с твърдо сварен жълтък.
Синонимни, остарели и общоизвестни имена: Danio malabaricus
Даниото известно още като Риба зебра (Danio rerio), е вид тропическа сладководна риба от семейство Шаранови. Рибата зебра има сребристо или златисто оцветяване и от главата до опашната перка е покрита с ярки синьо-лилави линии. Тялото ѝ има вретеновидна форма и е странично сплескано, като устата ѝ е насочена нагоре. Женските рибки обикновено са по-големи от мъжките и достигат до 6,4 сантиметра. 
Мъжките имат златисти ивици и са по-тънки от женските, които имат по-голям и белезникав корем, и сребърни ивици вместо златисти. Максимална дължина на израстване е до 6,4 сантиметра, въпреки че в аквариум рядко достигат 4 сантиметра. Продължителността на живота в аквариум е около две до три години, а в естествена среда достгат до пет години.
Декорация: това са пасажни риби, плуват много некоординирано и правят резки движения, за това е нужно голямо пространство за тях
Водорасли, това са едноклетъчни или многоклетъчни растения, които можем да наблюдаваме само с помощта на силна лупа или микроскоп. В аквариумите те образуват цели колонии върху растенията, пясъка, камъните и стените под формата на кафяв, кафявозелен, син до синьо-зелен налеп, кичури, влакна. За много от рибите те представляват отлична храна, но прекаленото количество водорасли в сладководните аквариуми е вредно. Стените на аквариума стават непрогледни от тяхното наслояване, а това намалява количеството на светлината вътре в него. В нашите аквариуми най-често се срещат следните видове водорасли: зелени водорасли, камшичести водорасли, влакнести водорасли, някои видове нишковидни водорасли и др. Синьо-зелените водорасли са едни от най-опасните видове. Със своите повлекла те може да унищожат цялото съдържание на аквариума. Понякога в аквариумите срещаме и т. нар. двуделни водорасли. Голямото количество водорасли следва да се приема като лоша оценка за работата на всеки любител акварист. Когато водораслите се размножават прекомерно заплашват живота не само на рибките, но и на растенията и развалят цялостния вид на водната картина. Голямото им размножаване означава, че са пренебрегнати основни правила в акваристиката.
Като основно условие за ограничаване растежа на водораслите е отстраняването на органичните вещества и соли от водата, главно чрез силна филтрация и омекотяване. Най-добре е при зареждане на аквариума да се употребява мека вода. За да отстраним органичните вещества във филтъра се поставя активен въглен. За борба с водораслите също спомага UV лампата. За естествена борба против водораслите се използват някои видове охлюви, които се хранят с тях. Много подходящ помощник за почистване на водораслите полепнали по стъклата е охлюва планорбис. Този червен, плоско сплеснат охлюв се храни главно с водорасли.
Ако тези методи не помагат прибягваме до механичното им отстраняване. Друг начин за забавянето растежа на водораслите е чрез регулиране осветеността в аквариума. Ако светлината е над нормата и условията за живот на растенията в това число и на водораслите във водата са оптимални, те се развиват интензивно. Много любители акваристи се учудват, че водораслите растат по-буйно от другите растения. Това се обяснява с факта, че стъклото особено предното, както и останалите предмети в аквариума, камъни, декорация и др. с по-бледи тонове поглъщат светлината в по-голямо количество. Водата действа като светлинен филтър, който не само намалява прииждането на светлина към листата на растенията, но и до известна степен променят нейния спектър.
Разпространен в блатата на страните с умерен климат. Образува зелен килим на водната повърхност. Расте при температура 12-26°С. Размножава се чрез пъпкуване и понякога образува толкова обилна растителна маса, че трябва да се разрежда.
сравнително спокойни и плитки вирове. Всички мъхове се отглеждат така, че снопче от тях се привързва с тънка силонова нишка към някой камък или корен. Стъбълцата скоро се прихващат към основата и се разрастват на широчина. Потопените камъни и корени получават напълно естествен вид и са много красиви.
Навсякъде в блатата и езерата можете да видите плаващо, много красиво растение, което се нарича водна лилия. Жалко, че не понася зимата към есента започва бавно да загнива и накрая умира.
Целогодишно растение, което не е придирчиво към температурата на водата. Ричията расте както при естествено, така и при изкуствено горно осветление. Спада към така наречените чернодробни мъхове – талусът представлява разклонено лентовидно образувание, наподобяващо гъбеста материя.
В домашни условия се размножава така бързо, както и в езерата. Ако напролет пуснете в аквариума няколко листа водна леща, към есента цялата повърхност на водата ще бъде покрита със зелено килимче, което е естествен филтър на светлината. Водната леща отлично зимува в аквариума.
черно-кафяви или сиви. Този вид риби са мирни, спокойни, слабо подвижни и лошо понасящи замърсяването. Лесно се плашат от бързи движения и рязката промяна на 
Размножаването на скаларията може да се осъществи, както в общ, така и в развъден (преназначен за развъждане) аквариум. От група млади риби се образуват двойки, които си заемат територия. В развъдния аквариум трябва да има растения с къси стебла и широки листа. Някои акваристи пренасят хайвера в инкубатор и използват изкуствени твърди листа, залепени по стените на аквариума. Хвърлянето на хайвера се забързва с повишаване на температурата до 28-30 градуса С. 1-2 дена преди хвърлянето на хайвера при мъжкия се вижда семепровод, приличащ на запетая със заострен край, а при женската се появява тъпо, цилиндрично яйцеполагало. Двойката чистят субстрата и след това хвърлят хайвера на него (около 350-600 зърна). Малките започват да плуват след 4-6 денонощия. Новородените се хранят с “жива прах” или друга ситна храна. Мъжкият и женската се грижат за малките скаларии до полова зрялост – 10-12 месеца след раждането.